автор: erka

...оставям те,
да чакаш пролетта.

На мене вече
ми е малко късно.
По тези пътища
достатъчно вървях.
Не ги разпънах -
няма да възкръснат.

Отивам да се влюбя в някой дъжд.
Така обичам -
безболезнено и кратко.
От него мога просто
да си тръгна,
когато спре
и само капките,
попили мълчаливо
в кожата,
нашепват своите извори
отвътре...

...така изглежда всъщност Пролетта,
останала да чака есента си.