автор: severianin

Тази пролет, така закъсняла и хладна,
сякаш заем на зимата има да връща –
нищо чудно на Цветница сняг да падне,
на Великден да паля камина в къщи.

Тази пролет е някаква сбъркана пролет –
вън сънуват черешите цъфнали пъпки,
вън врабчетата мръзнат сред клоните голи
и небето е цялото в облачни кръпки.

Но светът се върти
и един ден ще лумнат,
спотаени край простите селски огради
тези бели, лилави, разкошни, безумни,
упоително-дъхави кичести клади;

и край мен ще ухае на люляци гъсти
и лилави огньове душата ще сгреят,
а сред тях ще пристъпват на мигли, на пръсти
упоени в нощта пеперудени феи.

И луната огромна в лилаво ще свети,
и ще бъдат просторите топли и чисти,
и лилави звезди ще обсипят небето,
сякаш горе в небето цъфтят аметисти.

Тези люляци, тези огньове уханни
в моя двор ще пламтят като факли лилави –
закъснялата пролет, тъй хладна и странна,
под внезапния люляков дъжд ще изгрява.

А е още студено, снегът се сражава,
но искрят край оградите люляци млади
и горещи лилави искри обещават
синьо-бели упойващо-дъхави клади.

Ще избухнат огньовете в клоните голи,
и сред дъхав пожар ще осъмне земята,
и, прескочила хладната сбъркана пролет,
ще почука направо
на прага на лятото.