автор: Dimi

За теб е твърде просто, ти обичаш
и всичко от това се определя.
Не питаш и не молиш за взаимност,
но зная, че жадуваш да те гледам,
да влизам през очите ти в сърцето,
и там да крия всички мои нощи.
Останало е много неизречено
и още много има недокоснато.
Дали не закъснях, докато гонех
миражи и безсмислени причини?
Ти чакаше без капчица умора
и знаеше, че все пак ще ме имаш.
А аз поисках всичко да си взема
от този свят, на който му е все едно.
Оставих му в залог една вселена,
живота си му дадох, но безследно.
Сега съм тук. Косите посивяват
и бръчки са белязали греха ми.
Не се отвръщаш, може би ми вярваш,
но аз не вярвам вече в любовта си.
Ако успееш да спасиш душата ми,
ако я върнеш, сдъвкана от нищото,
ако превържеш раните кървящи,
навярно ще съм твоя, ще съм истинска.
И ти ще ме научиш да обичам,
да се предавам цяла, чак до всичко.
Възможно ли е? Колко съм го искала!
-Любов ли е това?
-Любов.
-Обичам те!