към върха на бандонеона
онзи безименен връх
несънуван от никого
ръб на стакато
и пропаст
после брод по лъка
на цигулката
снощно ехо от контрабаса
който още припява „тя… само тя…”
пролом от чорапи в бордо
и жартиери
сипей от пот по челото
невярващи очи на жените които
невярващи очи на мъжете които
велурена ръкавица
в кресчендо
която мракът хвърля към утрото
защото той само
ще има зората
там
на върха на бандонеона
един последен акорд
от blue tango
и спукан капиляр
в бялото на окото ми