 |  Засадата, в която сме родени...!
Без неугасващи пътеки.
Когато ветровете не кръстосват меч
с челата.
Когато слънцето престане да бучи
в кръвта.
И се изправим пред Стената
и погледите пропълзяващи под Нея
със кървави бразди.
...Преди от огъня да изгорим -
без необятност.
Преди до края да мълчим -
без съжаление...
Таван от чужди грехове -
надвесено е Времето над съвестта.
А смазаните нощи ни прегръщат -
затиснати деца,
с очи учудено и неразбиращо
големи...
проболи тишината.
И в тях разтваря се
неосъзнат страха...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Пред Стената" | Вход | 7 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пред Стената
от Rodenavlotos на 26.02.2014 @ 15:14:03
(Профил | Изпрати бележка) | Опитваш се и то доста успешно, да въплътиш в стих онзи дълбоко вкоренен, атавистичен страх на човек от смъртта. Което ти прави чест, защото обикновено ние, хората, си заравяме като щрауси главите и избягваме такива мисли. Никак не са здравословни. Но това не значи, че не са оправдани и болезнени. Аз също бягам от тях. Но ти си смел мъж, който се изправя лице в лице с тази Стена. Не знам какво ти носи това дълбаене в нея, под нея, около нея, след като си наясно, че няма връщане, преминеш ли я веднъж. Искам само да кажа, че успяваш да постигнеш онова, което си заложил в стиха си, като внушение.
Поздрави и красива вечер! |
Re: Пред Стената
от missana на 26.02.2014 @ 17:54:14
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелко! За оценката и за коментара ти. Да, Стената символизира всичко, което се изпречва пред нас като отвесно и неподвижно цунами. И в последна сметка разбира се смъртта. Тя /Стената/ е сбор на всички негативизми за един човешки живот, предпоставени като едно единно и уви, непреодолимо препятствие. Това е най-първата реализация на темата. Впоследствие дадох и втора:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=167581&mode=&order=0&thold=0
Желая ти нови полети на поетичната мисъл!: Мисана
|
Re: Пред Стената
от voda на 26.02.2014 @ 18:43:54
(Профил | Изпрати бележка) | И за смъртта трябва да е пише, защото е част от живота.
Но трябва да я приемем като естествен край на съшествуването ни, така както приемаме раждането за начало.
Пред стената - метафоричен образ на смъртта, Лирическият споделя мисли, които може би завладяват всеки ум в такъв момент.
Затова проблемът , разработен в стиха, ще докосне много сърца.
Поздрави!
|
Re: Пред Стената
от missana на 26.02.2014 @ 18:59:21
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Елица! Особено ме трогваш, защото смятам "Пред Стената" за най-силния текст, който някога въобще съм писал. Той беше винаги и жестоко отхвърлян преди 10 ноември 1989г. от всички издателства, списания и вестници, като абсолютно недопустим, по понятни причини - песимизъм неприемлив за зрелия социализъм, при който всички поданици трябваше да бъдат щастливи и доволни. Всъщност този текст публикувам за първи път едва днес. И отново не му провървя. Оказа се, че бе публикуван на "втора линия". За мен това е без значение. Важното е, че видя белия свят. Неговото поетично раждане се състоя. А ти му акушираш със своя коментар и с високата си оценка. Освен теб единствено Родена в лотос го удостои с внимание, за което ще й бъда винаги признателен.
Приеми моята дълбока и искрена признателност за написаното от теб и за оценката ти!: Мисана |
]
Re: Пред Стената
от IGeorgieva на 26.02.2014 @ 19:21:22
(Профил | Изпрати бележка) | Страшното е, когато страхът е осъзнат! Поздрави за проникновението!
Ирена! :)) |
Re: Пред Стената
от missana на 26.02.2014 @ 20:48:46
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирена за оценката и за този интересен коментар! Да, права си - нашият страх става осъзнат, благодарение на неосъзнатия страх на нощите-деца, смазвани от Времето-таван от чужди грехове!
С най-топъл поздрав: Мисана |
]
Re: Пред Стената
от anonimapokrifoff на 26.02.2014 @ 20:02:26
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението можеше да бъде публикувано на първа страница, ако не бяха алогизмите, меко казано, в него.
Засадата, в която сме родени...!
Този стих сериозно провокира фантазията ми как, аджеба, може да се случи това раждане в засада. Ето значението на последната дума според тълковния речник:
ж., само ед.
1. Неочаквано нападение с оръжие над човек от прикрито място. Нападам из засада.
2. Позицията за такова нападение. Устройвам засада. Чакам в засада. Попадам на засада.
3. Спец. Положение в различни видове спорт. Ударът беше от засада.
4. Прен. Всяко положение в спор, отношения между хората, подобно на нападение от прикрито място.
И се изправим пред Стената
и погледите пропълзяващи под Нея
със кървави бразди.
Къде под нея? И как се пълзи С кървави бразди? Можеш да оставиш бразда, да прокараш бразда, да видиш бразда, да стъпиш в бразда...
Преди от огъня да изгорим -
без необятност.
Това, последното, ми напомня смешния лаф "да изчезна безкрайно".
Не откривам нищо революционно, бунтарско, разтърсващо основите на социализма и според мен причините стихотворението да е отхвърляно в онези времена са чисто литературни. Похвално е въображението на коментиращите, които откриха в творбата солта на земята, пъпа на света, отговора на вечния въпрос за живота и смъртта. Аз видях безсмислици и претенциозност. |
Re: Пред Стената
от missana на 26.02.2014 @ 20:44:18
(Профил | Изпрати бележка) | Уважаема, anonimapokrifoff!
Аз съм Ви толкова признателен, че пуснахте най-силното ми стихотворение от общо 1000 на брой, написани за 40-годишен период от време, без значение на 1-ва или 2-ра линия, че смятам беше абсолютно излишен този Ваш коментар. Ценя Ви високо като професионалист, най-малкото заради факта, че няколко пъти направихте ценни, конструктивни и верни забележки към мои текстове, които способстваха за преодоляване на някои техни недъзи. Повярвайте ми, че подобни критики са били отправяни към този мой текст в най-различни варианти.
Мога точка по точка да "реабилитирам" подложените на съмнение "извадки" от текста ми, но не искам да слизаме на това ниво. Дори не заради себе си, а най-вече заради Вас, понеже наистина Ви уважавам.
Нека всеки един от нас запази визията си за този текст. За мен лично изразът: "Засадата, в която сме родени...!" е рядко сполучлива находка, абсолютно непротиворечива, както логически, така и граматически. Ние се раждаме на място, където е устроена засада.
Погледите пропълзяват под Стената, оставяйки кървави бразди. Това е също асоциативно ясно.
"Преди от огъня да изгорим - без необятност." е може би най-силното място в текста. Да кажем поанта - смислова и емоционална, за съжаление - не конвенционална. Изправяме се пред Стената, дори преди да изгорим от огъня, който ни лишава от необятността, за която мечтаем. Всъщност отново се впускам в напразни и излишни обяснения.
Да наречете точно този мой текст - "безсмислица и претенциозност" е лека тенденциозност, която ще пропусна покрай "ушите си", защото, както казах два пъти по-горе, а сега потретвам - Ви уважавам достатъчно много.
И така - приемете моята благодарност, че се осмелихте да публикувате текста ми!
С най-сърдечен поздрав към Вас: Младен Мисана |
]
Re: Пред Стената
от nikikomedvenska на 26.02.2014 @ 21:01:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Позволявам си да коментирам коментар, но как точно трябва да се тълкува глаголът "осмели"? Текстът просто е публикуван, при това съвсем основателно на личната страница на автора. Абсолютно съм съгласна с Аноним - претенциозност, която дори обяснителните бележки не могат да спасят. Напротив: нуждата от подобно тълкуване ясно говори, че между авторовата идея и нейната реализация зее сериозна пропаст и дори абстрактното мислене не е в състояние да я запълни. Разбира се, ако в тези абстракции имаше поне някаква логика, положението щеше да е друго, но да събереш няколко абсурда на едно място и да ги обявиш за находка... Определено не е постижение. |
]
Re: Пред Стената
от missana на 26.02.2014 @ 21:18:31
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Ви за втори тази вечер, че вземате отношение към мой текст. Както вече споменах, изказвам благодарност на публикувалия текста ми администратор и изпитвам дълбоко уважение към него. Но тъй като той визира конкретни места от текста ми, се опитах да споделя като автор, какво съм имал предвид. Надявам се, че това мое авторско право не е предизвикало дискомфорт. В противен случай незабавно поднасям своите извинения.
С Уважение: Мисана |
]
Re: Пред Стената
от anonimapokrifoff на 26.02.2014 @ 21:08:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисана, Ваше право е да определяте този текст като най-силен от всичко, което сте написали, и по този въпрос повече няма да споря с Вас. Само искам да Ви напомня, че метафорите са тиха, но дълбока и опасна вода. |
]
Re: Пред Стената
от missana на 26.02.2014 @ 21:25:52
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Ви отново! Казах няколкократно и пак повтарям. Дълбоко Ви уважавам. Не търся конфронтация. Просто като автор споделих какво съм вложил в текста си. Възможно е да съм претърпял творчески провал. На всеки пишещ това се случва, при това неведнъж. Винаги се радвам, когато един и същи текст в различни очи изглежда различно. А за метафорите съм напълно съгласен.
Желая Ви възможно най-приятна вечер!: Мисана |
]
Re: Пред Стената
от doktora на 28.02.2014 @ 13:32:16
(Профил | Изпрати бележка) | "Метафората е конският скок на въображението" ЛОРКА
За какви дълбоки води става дума, аноним хех |
]
Re: Пред Стената
от missana на 28.02.2014 @ 16:03:42
(Профил | Изпрати бележка) | Подходящ цитат, употребен в подходящ момент!
Благодаря за това!: Мисана |
]
Re: Пред Стената
от doktora на 26.02.2014 @ 21:17:30
(Профил | Изпрати бележка) | А, не си точна, Ано...мисана добре го каза, не забравяй аргументите му...ние сме от другата страна на барикадата, в сайта любим всичко е относително ...човешката глупост няма край, не е точно Айнщайн, аз съм хе...и поздрави на Найден, излишно беше "изцепването" ви... А, идеята е! ,според мен - който обича сайта, да дотира, който не, да духа супата... а великите, и без нас ще минат транзит...хех
Ано, обичам текстовете ти, по своему, ти обичай мен, поета...
Доки Кроки ;)) |
]
Re: Пред Стената
от voda на 26.02.2014 @ 21:23:07
(Профил | Изпрати бележка) | Аз лично съм привърженик на логическото мислене и в моите стихове се стремя да да съм вярна на това изискване. Винаги са ме смущавали алогизмите и на Лични съм писала по този въпрос на много добри, утвърдени поети ( не знам дали имам право да цитирам имена, но мога да го направя). Всички ми казват, че в поезията няма логика, важни са внушенията.
В доста творби, спечелили конкурси, също срещам алогизми.
В момента чета студията на Енчо Мутафов "Изначалното и после", за поезията на Биньо Иванов.
Ето нещо по темата:
"Че тази поезия не се приемаше лесно и просто, бе нормално. Ненормално би било, ако такъв необикновен свят и още по-необикновен поетически слог предизвикаше масови възторзи. И все пак откъде дойде изпитанието за читателите? Може би от тази усложнена асоциативно-верижна система на постройката? От този свободен поток на поетическите образи, който не търпи предели, руши словесните и синтактичните прегради, разгражда обичайни представи, отхвърля логиката на нещата и се огъвкавява дотам, че още една крачка нататък и ще се обезсмисли? От композициите с разхлабени граници? От това разпадане и още по-бързо преустройване на предметите и явленията в ролята им на поетически образи? От обемите на нещата, които се свиват до делничното и се разширяват до всеобщото?"
Не оспорвам мнението Ви, Аноним, просто обуславям коментара си под тази творба на Мисана.
Елица
|
]
Re: Пред Стената
от anonimapokrifoff на 26.02.2014 @ 21:37:02
(Профил | Изпрати бележка) | | "Още една крачка нататък и ще се обезсмисли" - думата ми е точно за тази крачка. |
]
Re: Пред Стената
от voda на 26.02.2014 @ 23:11:42
(Профил | Изпрати бележка) | Необходим е много тънък усет...
Благодаря! |
]
Re: Пред Стената
от missana на 27.02.2014 @ 09:07:28
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Елица! Интересна статия цитираш. Все пак искам да уточня, че не попадам в категорията на пишещите, визирани от Енчо Мутафов. Защото в поезията ми алогизми няма. Занимавам се от 40 години с поезия и от още повече години с математика. Логиката ми е развита до крайност. Единственият български математик съм на всички времена, чийто резултат фигурира в най-престижната монография по Теория на числата /трето и последно издание от 2004г./ на Richard Guy "Unsolved problems jn Number Theory" :
http://books.google.bg/books?id=1AP2CEGxTkgC&pg=PA68&lpg=PA68&dq=Vassilev-Missana++Richard+Guy&source=bl&ots=TjpudXGGuA&sig=sLqWKxdAOSMHnjUnRH97RXbXjno&hl=bg&sa=X&ei=hBJXUseeJYXXtQbWjYGwCQ&ved=0CDkQ6AEwAQ#v=onepage&q=Vassilev-Missana%20%20Richard%20Guy&f=false
Не смяташ ли при наличието на тези факти, че е по-вероятно ако някой съзира алогизми в поезията ми, това да се дължи на факта, че не се е упражнявал достатъчно дълго на полето на логиката?
С най-голямо уважение към линията ти на разсъждение: Мисана |
]
Re: Пред Стената
от voda на 27.02.2014 @ 21:34:41
(Профил | Изпрати бележка) | Има над какво да мисля, Мисана...
Благодаря за информацията! |
]
Re: Пред Стената
от missana на 28.02.2014 @ 00:48:06
(Профил | Изпрати бележка) | Направих го не, за да да правя самохвална акция, а само за да покажа, че специалист от най-висок ранг в целия свят е преценил, че имам достатъчно много логика, а това няма как да е съвместимо с "идеята" за алогизмите.
Няма как да не се сетя за известната приказка за царя и падаря. |
]
Re: Пред Стената
от Breeze на 26.02.2014 @ 21:16:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Коментарът ми е в оценката. Поздравления, Мисана! |
Re: Пред Стената
от missana на 26.02.2014 @ 21:27:38
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Breeze!
Признателен съм ти, че хареса и оцени този мой текст.
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
]
Re: Пред Стената
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 26.02.2014 @ 21:59:10
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | така си и подозирах, приятелю
виждам огърлица
"..." и "..." със закопчалка "!"
камъка на гърдите е в заглавието и в средата на огърлицата
под него пълзи струйка кръв
над камъка от двете страни е огънят до кръвта
челата съжаляват
без ветрове издухващи греховете
и неугасващите пътеки на времето
от двата шипа - раждането и страха
забити в шията - тече кръвтта
Следователно си срещнал вампирка
Амулет за предпазване от вампирки за сега няма да публикувам
Поздрави |
Re: Пред Стената
от missana на 27.02.2014 @ 11:27:50
(Профил | Изпрати бележка) | Славян, засягаш окултни теми.
Съгласно правилата на сайта, коментарното поле е, за да бъдат дискутирани въпроси от литературно естество. По тази причина не мога да взема отношение към коментара ти.
Благодаря обаче, че прочете стихотворението ми "Пред Стената". Трогнат съм!
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 647
ХуЛитери: 6
Всичко: 653
Онлайн сега:
