автор: suleimo

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!
Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам!
Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмихната точица, аз ли съм? Не мигай! Ще изчезна!
Не ме карай да обещавам нищо! Имаш ме тук и сега! Само твоето слънчице съм била! Да, любов моя. Нека другите тънат в мрак! Само за теб ще изгрявам! Ето, казах ти! Облаци покриха небето и сега ще завали! Скриваш ме с тялото си. Искаш да ме предпазиш. Моят герой! Открадваш дъхът ми, мислите, сърцето ми отдавна е твое. Това сълзици ли бяха? Неее... топлия дъжд ги отмива.
Боже, колко ми липсваш сега!!!
Напиши ми писмо в което ме любиш с думи!

Дани Сулакова Suleimo
13.02.2014г.