автор: arkoudaki

През рамото на бедните ми дни,
когато мама ме завиваше с надежди
и хранеше ме с песни и мечти
той хлябът сладък бе,
а мислите копнежни!
Ръката малка в своята държеше
и силите й вливаха се в мен,
когато падах и светът кървеше
превързваше го мама кротко
с благи думи за кадем...
Веднъж ми подари крила
и каза, че летенето е лесно...
Опитах, тя до мен стоя
докато излетях... И бе чудесно!
Такава я запомних мама, есенна,
на двора под склонената върба,
усмихната и някак песенна,
раздаваща любов и доброта!!!