автор: DY

Не е случайно - зеленооките бурени
никога не говорят за смисъла на живота си,
нито се бесят в плитките си корени,
нито играят на щастливи идиоти...

Често сънувам твоето великодушие,
което чака да му дойде времето,
а аз съм дребна, белоока вишня,
която чака дявол - да я вземе.

И е случаен оня гладен вятър,
който накара цветовете да се ронят
и тръшна портата на тайната градина
защото няма нищо за запомняне.