Приливът тласна вълна.
Разстла диафрагмена кърпа.
Отливът тихо прибра
размития облак на видра.
Ти си всичко това –
единен избраник на деня.
Отдал черупка с лека ръка.
Събрал усмивка едва доловима.
Прибоя, камъка, трона…
заличават следи след завоя.
Пясъкът светва,
открил дома на застоя.
И си морето –
чистилище на неподвижното.
Творение неповторимо
от дълбокото жизнено дъно.