автор: Gargabela

Когато бабичките
започнат да просят
пребледнява небето.
По бузите му мръсни
снежинки - сълзи.
Горчиво-солени.
В балтон поизносен
делникът обръща
засрамени очи,
че подрънква Нищетата
на дъното на джоба му скъсан.
Не стига за хляб....
А за милостиня... дали?!
Отминава към залеза
уж сърдито навъсен,
прехапал болката вляво.
Да не личи.
Замъглен е прозорецът ми.
Скрежът рисува кривулици -
странни, анемични цветя.
Топя ги с дъха си
и виждам по пустите улици
куцука зимата -
премръзнала бабичка
с дребни стотинки в ръка.