автор: _katerina_

Мислите ми айсберг са в морето,
нужни са им повече от две слънца.
Върнеш ли им златото отнето
Ерос ще ти прати любовта с крилца.
Само кадифето във очите
нежно ще те гали без да знаеш сам
колко омагьосващи са дните
любиш ли безпаметно с лудешки плам.
Цвете от звездите ще поискам
дето светлината ще разлива в теб.
Дар от Боговете що разплисква -
мамещи сърцето топлинки навред.
Сам ще пожелаеш да вървиме
вечно през вселената на дните знам.
Вечност ще е малко да ни има,
обич ще даряваме с мечти и плам.