автор: pc_indi

Плодовете на щастието са розови и сини,
и тежат около три килограма.
В благоприятен климат
се оставят да порастнат още.
Тогава в костилката им
започва да зрее нов плод,
който пълни със сладост ръцете-
така пише в учебника по Биология
на този любознателен ученик- Живота.
...
Уцели Октомври право в десятката,
мое малко, нежно индианче
и на първа среща ми намигна.
А бях тропосала друго, истинско стихче,
пълно с розови зайчета с пипитени ушенца,
с пижамки на лаленца, розички, кокиченца
и всякакви цветенца,
с плюшени рими, кокетни, напети,
полюшващи букли в стройни куплети...
Но ти ми намигна и стихчето заподскача,
и римите се оказаха сложна задача...
Най- съкровените ми и влюбени стихове
късат копринените окови на римите
и излизат навън единствено по свобода.
И така разбрах- влюбена съм.
Уцели сърцето ми право в десятката,
мое малко, нежно индианче
и вместо да ми донесеш очакваната
и предполагаема старост,ми връщаш
всички розови зайчета с пипитени ушенца,
панделки с ластиче и рокли на цветенца,
куклите и плитките, шапчиците с ягодки
и усещам как узрява на сърцето в ядката
второто ми плюшено- копринено сърце.
То е само твое, то си е за теб.
Стягай колчана и стрелите,
мое малко, безстрашно индианче
и да вървим на лов за приказки,
песни и подскачащи стихчета- усмихчета.