автор: nikoi

В съня ми се разтягат гилотини
и капят меко техните ножове.
Аз нямам основателна причина
да бъда бяла, чиста и неонова.
Стерилността съвсем не е присъща
на детството – по-скоро е обратно.
Молци гнездят в бисквитената къща
и я размеква чай от вероятности.
Измислям си – аз вече обитавам
порасналата тъмнина в тунела.
Безценно е каквото притежавам-
и скъпата му тежест съм поела.
И ако глад среднощен ме захапе,
от детството ще взема бучка бяла:
дали ще е отрова, или захар?
И всичко ли до днес съм преживяла?
Аз гледам с ужас заешката лапа-
зъл талисман на възрастните хора.
И пазя кожа заешка в долапа.
И някога под нея ви говоря.
В съня ми се разтягат гилотини,
порастват като гъби гъсеници.
И нямам основателна причина
главата си да пазя от кралицата.
Заблуда е светът за сетивата.
Във себе си на хладно пак потъвам.
А заешката лапичка в ръката ми
помахва ви на моя ад от хълма.