автор: nikikomedvenska

Грейва театъра,
някъде в партера,
парят очите ти – юлски горещници.
Гледай ме, моля те!
Влизам си в ролята –
грозна и влюбена, истинска вещица!

Кратко докосване...
Страх... Омагьосване!
Просто блестящо се справят актьорите.
Падам на сцената...
Смъртно ранена съм!
Вече ме мразят дори и декорите.

Край на измамата!
Имах те... Нямам те!
Страшна реалност в красива измислица.
Лошата вещица
лумна във пещите.
Махат за сбогом добрите орисници.

Влюбени реплики...
Сълзи по клепките...
Бурни аплаузи, пада завесата.
Аз ли съм плакала?
Свърши спектакъла!
Тръгвате заедно – ти и принцесата.

Пуст е театъра,
само от партера
ближат сърцето ми юлски горещници.
Чакай ме! Моля те!
Свалям си ролята.
...влизам в очите ти – къща за вещици.