автор: Rodenavlotos

По най-черните писти на Времето вече се спускам-
по най-стръмните, шеметно слизащи в бездната
и ледът, заплашително-крехък, под ските ми хруска,
а душата се свлича в краката и търси опора във глезена.

Тези писти не са за новаци, не са за невинните.
Тук се спускат онези- кръстосали шпага със Времето.
Страх скрипти между зъбите, страх, но- адреналинен.
Знаеш- някой долу стои и ще вземе, каквото ще вземе.

Щом опрял си до тях, значи няма какво да те плаши.
Значи вече си доста „на ти” и с живота, и с Тази с косата
и надигаш, съвсем доброволно, съвсем по сократовски, чашата,
а Косачът изчаква вежливо по теб да изпръхне росата.

Подозирам, че тази игра се играе с белязани карти.
Някой знае в началото още на кой и какво са раздали.
Правилата във нея са с власт и значимост на харта.
Никой в нея не търси предимства, а няма и галени.

Аз не съм от онези играчи, които играят на вързано
и замръкват, и съмват, пропускащи често закуската.
И по пистите скоростни, глезени свивам, не бързам-
гоня не първенството, а търся в играта изкуството