автор: ZAGORA

Самотата е неизследвана пещера,
в която прилепи засипаха пътеките.
Изпращам ултразвуци на зловещи призраци
и загрижено бърша сълзите им.
Оглеждам кухини,наежени от клаустрофобия
с инфрачервени погледи.
В понеделник изпирам със снежни води
мърлявото си ежедневие,
във вторник правя от косите си гнезда за птици,
в сряда пускам стотинки за щастие в пещерното езеро
и хвърлям стръв за надежда.
В четвъртък се промушвам през дупка,
за да измеря греховете си.
В петък се изкачвам на покрива на самотата
и танцувам щастливо с дявола,
а в събота каня пещерния Бог на вечеря.
В неделя творя богослужение
и се правя,че всичко ми е наред.