автор: nikoi

Все повече любов се утаява
в изтърканата чаша на Сократ.
На всеки ъгъл мъдрост се продава,
а умовете коматозно спят.
Стадата със изплезени езици
подтичват след поредния пастир.
Учителите стават ученици.
Войната – оправдание за мир.
Лишени от човешката си съвест,
водачите заравят пак глави.
Изравяме ги, за да ги осъдим.
И само наше, времето върви.
Променят се закратко цветовете:
тридневни новинарски чудеса.
Буквално: „Изгори, за да засветиш.”
Ликуваме – изгубени деца.
Светът е свят. И мръсното му бяло
напомня санитарен полуден,
след който под протритото одеяло
пак всеки спи, с бълхите примирен.
Да, хората горят наместо свещи
в нарочната и гъста тъмнина.
Родината ми днес е тъжно нещо:
полу е цирк. Полу - екарисаж.