автор: Mitko19

Краят на света отмина,
ала друг не се роди.
А го чаках цяла зима,
купих му и пелени.

Мислех, докато е бебе,
ще му трябват, може би.
С памперси, засмян и дребен,
в глобуса да се върти.

Ала се оказа ялов
старият, порочен свят
и пропаднаха, за жалост,
бляновете за обрат.

Алчност, болести и бедност
ни погубват, час след час.
Крачим към небитието:
ние с него, той със нас.

С нови хора, свят възвишен
нейде се заражда, знам.
Но не сме безгрешни ние.
Ясно е, не сме за там.

Заключение логично
се оформя в резултат.
Този свят на нас прилича:
грешни хора - в грешен свят.

Свят размирен и опасен,
често с неприветлив вид,
но за нас е дом прекрасен.
Друг си нямаме, нали?