Защо го направи, все пак се питам.
А всъщност, няма някакво значение.
Заровила си ме, добре зарит съм.
Дори поля ме със сълза, да слегне.
От всичкия ми гняв, и рев, цинизъм,
безсилието, виснало в ръцете ми,
от зверски натрошения ми романтизъм...
От всичкото това... поникна цвете.
Върви спокойно, сама избра си пътя.
Сама реши какво най-много искаш.
Назад поглеждай само, но не тръгвай-
то цветето е бяло, и се вижда.