автор: nikikomedvenska

Всяка вечер се срещат
          като слепи съдби...
Той - натъпкал със нещо
          две пробити торби,
тя е с кожена чанта
          и крещящ тоалет,
елегантно-брилянтна.
          Вечер в осем и пет...
Той е вечно навлечен,
          преждевременно стар -
жалко дребно човече.
          Идиота клошар.
Ала сякаш му стига
          тоя факт, че е жив.
И усмихнато мига,
          неизменно щастлив.
Тя му хвърля монета,
          натежала от пот,
после тръгва напето
          към поредния скот.
А след нея остава
          оня гнил аромат,
в който нощем се дави
          озверелият свят.
И се хили Живота -
          арогантен простак,
калкулирал доброто
          до последен петак.
Все ги сблъсква нарочно
          като демон жесток...
Тя - цинично-порочна,
          той - целунат от Бог