автор: nina_nina

между най-мътното на изгрева
изсипал мъниста по масата
(когато все още се самоизмамвам
в значението на сутрешното кафе)
и ръката ми,
която къса страници,
бележки
и сметки,
преди да посегне
към пастата за зъби,
за момент
просто изчаквам
да отмине взрива
в малкия ми
розов
изящно гравиран
и много богат на химия
мозък,
има много време
да смачкам размекнатите рамки на деня
и да измисля нови,
така както мене
някой ме е измислил.