автор: libra

Това е една история за праскови и любов дошла от онези минали дни, в които беше
слънчево, безгрижно, красиво и спокойно време, а аз бях 4 или 5 годишна. В този ден бяхме на един междуселски път, аз, майка и татко, ние тримата просто си вървяхме по пътя, когато ни настигна онзи камион пълен с праскови. Докато ни задминаваше няколко-то млади мъже вътре в камиона със смях ни хвърлиха повече от десетина праскови, от които майка и татко успяха да уловят с ръце една, две, а останалите се разпиляха на пътя.. и тогава те се наведоха да ги събират и също се смееха. Това бяха прекрасни праскови, едри, златисто мъхести, ароматни и сладко сочни. Праскови способни да направят въздуха около тях да трепти златисто и да излъчва сладостна нега. От тогава не съм срещала такива красиви праскови. Майка и татко тогава също бяха красиви, млади, усмихнати и сияещи от любов, а сиянието им се разпръскваше около тях и завладяваше целия ни свят до там, че млади мъже от преминаващи камиони със смях да ни подаряват праскови. Не съм срещала никога такава любов. Ако не се беше случило така, че да се родя и да израсна в това семейство, ако нямах това мое детство с моите красиви и сияещи родители, то никога нямаше да повярвам, че любовта не е измислена, а реално съществува. Същата тази любов, която я има във филмите и книгите и която аз никога не срещнах.Това е една история за праскови и любов дошла от онези минали дни, в които беше точно толкова слънчево, безгрижно, красиво и спокойно време, а аз бях 4 или 5 годишна и тогава все още идвах от знака на Телеца обградена с обич и благоденствие, за да продължа по пътя на Скорпиона и да изгубя всичко, което може да се изгуби от този свят, за да имам всичко, което не може да се изгуби. Понякога се завръщам там в онова озарено време на слънце, безгрижие и любов, за да постоя малко, докато сиянието му ме изпълни и утеши, защото така или иначе все още се налага да живея тук.