автор: ATOM

Познавам тесните лета,
които в миналото вехнат.
Съмнявам се, че зрелостта
цъфти по синорите техни,
изринати от край до край
безрезултатно общо-взето.
Такъв безценен урожай
се пълни в сака на сърцето.
И всички имаме си сак,
а някои дори чувал...
Е, трябва и да се почака,
та урожаят да е зрял.
Но не с лета се чака зрялост -
а с укротявани стремежи.
Отвън светът ако е малък,
то значи - вътре е безбрежен.