автор: dalla

Аз обичам любовта,тази,
Която се простира над две луни.

Над три, над четири.
И тази, която
Се е прсостирала
Над прекалено много.
Ти виждаш ли я?
Отражението във прозорците
На нашите съседи.

Нямаше я преди.

Луната винаги е полу-пълна,
Когато си говорим.
И жълта,
Като гной,
Когато спорим.

И ти казваш “Да, знам, мила”
И аз казвам “Да, и аз знам”
Със змийска отрова
Тези думи
Ме омайват и
Убиват.
Винаги лек.
И винаги жило.

Обичам те,
Но не те обичам достатъчно.
И гларусите
Крещят
Яростно.

5 сутринта е
и би трябвало да сънуваме.
Но реалността
Ни побърква
И лазим из небивалото.