автор: musketar

Ще замина на лов за любов
там, във вечните ловни полета -
стихнал вятър в ковчежен обков,
пил от дулото на пистолета.

Пил тъй жадно, защото не струва
този вкопчен в живота живот,
в който си се самоарестувал,
редуциран до степен на скот.

В който си рухнала съпротива
и превърнат в безкрайна вина.
Аз ще пия за вас, мъртво-живите,
за съня ви, по-сив от стена.

Аз ще пия за вас... Уморих се
да придавам на сивото цвят.
И да бъда най-важната липса
само раните щом ви кървят.

Аз ще пия за вашите ласки,
по-убийствени от ками.
За прегръдката ви от пясък,
след която сме двойно сами.

Не, не ми се, не ми се остава.
Заминавам далеко, на лов.
Нека Бог е със вас. Или с мен... Е, наздраве.

И дано да убия... любов.