автор: novakov

Вървя си веднъж по уличка тясна,
размятам ръце и крака
и виждам, застанала леко в дясно
надеждичка неква една.

Учудено аз към нея отивам
и питам "Защо си сама?"
А тя ми отвръща "Защото без сили
останах и как да вървя.

Ти знаеш ли колко голяма бях аз
и силна, с красиви черти,
но ето, стопих се за някой друг час,
до тука аз стигнах, уви."

"Я тръгвай с мен! - отсякох в тоз миг-
Ще вземеш от моите сили,
ще крачим с теб по пътя красив
и взаимно ще се подпираме..."