автор: Casper

Ако можеш да запазиш разума си,
когато всички около теб са го загубили
и те обвиняват затова.
Ако можеш да повярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб
и да приемеш тяхното съмнение.
Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,
и лъган да не се занимаваш с лъжи,
и мразен да не се поддаваш на омраза
като в същото време,
нито да изглеждаш много добре,
нито да говориш твърде мъдро.

Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар
Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.
Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
и да се отнасяш към тези две измами безразлично.
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл
изопачена от мошеници и да направиш от нея капан за глупци.
Или да наблюдаваш нещата, на които си давал живот,
и сломен, и унижен да ги изграждаш с износени инструменти.

Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи
и да ги рискуваш в игра на "ези или тура",
и губейки да започнеш отново, от самото начало
и никога да не прошепнеш дума за твоята загуба;
И ако можеш да усилиш твоето сърце, нерви и мускули
за да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
и така да задържиш, когато нищо не е останало в теб,
освен Волята която им заповядва: Дръж се !

Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,
да живееш с царе и да не губиш връзката си с обикновените хора
Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят
Ако всеки разчита на теб, но не твърде много.
Ако можеш да запълниш непримиримата минута
със 60 струващи си секунди сдържаност -
твоя е Земята и всичко което е в нея
и което е повече - ти ще бъдеш Човек, сине мой!