автор: meiia

предупреждение към честта на един жив

Ако римуваш вяра до чест
с дълг, не с дългове и употреба,
планините не се преместват
и вълна те набожда с гребен

Съдбата ти бди инфарктна,
а привидно стоиш на старта.
Животът те ври в пивоварна,
а иска да си войник в Спарта.

Защеметява те с някой градус,
но, навикнал, го подозираш,
че изкусно ти разиграва радост,
колкото да не му умираш...

Опиянчил те, мисли, когато
все така "за мезе" те взема.
Ти правиш малките си преврати
до голо, че и му пишеш поеми.

А той те е скрил като кръпка
изпод навитите си ръкави.
Двойка сте, държи ви тръпка-
ти му живееш, а той те дави.

Заповядан си да го славиш
и по избор, и да ти кръшка.
Нямаш право да го забравяш,
дори и да те има за въшка.

Симбиоза сте, на Битието...
Зависимост е, нямате чувства.
Той ти слага смърт в питието,
както ти се полага по устав.

И се римувай на чест и вяра,
а накрая се виж, до бръчка,
докъде животът ще те докара,
сякаш в спиците му си пръчка.