Гръм и мълнии порят нощта,
луд порой разлюля тишината.
Аз нахлувам при тебе с дъжда,
отсега ще съм буря в душата ти.
Остра болка пронизва плътта,
плъзва бавно по моите вени.
Как боли, как боли любовта!
Гордостта ми е днес на колене.
Как се впива с отровни зъбú
тази истина хищно-проклета
и повтаря, че тръгваш си ти,
и кънти като гонг във сърцето ми.
И какво ми предлагаш сега?
Да ти бъда приятел?! За бога!
И да слушам как свястна е Тя
и във мен да стая този огън,
дето още ми пали кръвта
и ме мята в безсъници луди,
и дори кратък миг да заспя,
пак със мисъл за тебе се будя.
Да забравя как твойта ръка
мойте тъмни коси разпилява,
как потръпваше нежно нощта
и до тебе без дъх оставах.
Да не помня за двете очи,
дето гледаха блеснали влюбено,
за страстта, дето още гори...
Как приятел със страст се целува?
И затуй, че за теб и сега
аз да мисля без трепет не мога
и боли ме до смърт любовта,
днес завинаги казвам ти сбогом!