ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 864
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 865
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Избива и мастилено разлива се
с невинни, изкривени очертания
по пода лабиринтен; чакам стихнала
с увиснало над гънките мълчание.
Разлива се. Пътеките подгизват
с това мастило гъсто и червено,
с което е животът ми подписан;
с което към душата ми скрепен е.
И уж се очертава, но премрежено,
съдбата ми по жилките неясни...
Прекрача ли направо - ще ме срежат;
пристъпвам: леко вляво, тихо вдясно.
Свободният ми избор е предречен
и само трябва да го имитирам.
Разбирам... Ала нямам сили вечер
да се преструвам, че не те намирам,
да се прибирам с чувството си смътно
че някак съм объркала вратите.
Да преповтарям, с извънмерна плътност,
че аз съм друга; и че ти си ... никой.
Публикувано от viatarna на 25.09.2011 @ 12:38:48
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Мастило" | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мастило
от zebaitel на 25.09.2011 @ 15:06:54
(Профил | Изпрати бележка) | Това за лутанията на АЗа и за неопределената свобода донякъде го разбирам, но защо другият да е никой? За да ни бъде по-лесно да се лутаме ли?
Здравей Елси! Просто си разсъждавам, защото стихът ти предразполага! |
Re: Мастило
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.09.2011 @ 09:05:54
(Профил | Изпрати бележка) | за да се направим, че го няма, защото изборът ни уж вече е направен от някого, някъде другаде.... И в този избор - той не съществува; е никой.
:) |
]
]
]
Re: Мастило
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.09.2011 @ 09:03:19
(Профил | Изпрати бележка) | поражда...;
служи за утеха, но временно; нашият вътрешен свят не е константа... - ту приемаме нещо и се примиряваме, ту в следващия момент... |
]
Re: Мастило
от mariq-desislava на 25.09.2011 @ 13:26:13
(Профил | Изпрати бележка) | Чувството за непринадлежност към този или онзи свят е ужасно, но пък хората имат нужда да се самоопределят, за да живеят. И се сетих за Борис Христов, въпреки че неговото е много човешко (твоето излиза някак от тези граници):
Събота
Пак лети неуморната събота
с кречетало в ръка - ще събори стените.
И виенската люлка на въздуха
размотава звънливия смях на жените.
Пак прогизва от вино следобеда.
Даже старците влизат в дълбокото
и от свойте угаснали кораби
махат веслата, гледат с биноклите.
Само ти ли, поете, в зелената шума
на стиха като бръмбар се ровиш
и се блъскаш, и плачеш над думи,
и достигнал стената, се връщаш отново...
Остави пеперудата, нека играе -
карфицата тя сама ще намери...
И да тръгнем - отвънка трамвая
навива своята стара латерна.
Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна - нека ни смеле, -
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели.
|
Re: Мастило
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.09.2011 @ 13:43:24
(Профил | Изпрати бележка) | да, да се самоопределиш означава да си поставиш граници за постоянно; тези граници са като решетки на затвор: хем те пазят, хем не те пускат,
дали ни трябват наистина, за да живеем - там трескавата ми главица не може да се произнесе компетентно :)
Благодаря за този стих, Дес... Там има едно общочовешко виждане, което белег за големите творци, според мен. |
]
Re: Мастило
от DianaStefanova на 25.09.2011 @ 13:58:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам дали съм улучила в прочита, но тук долавям цялата мъчителност на копнежа към себеоткриване, проникване и превъзмогване - изразена с такава удивителна образност, че немея... Навя ме към любимата Сидхарта на Херман Хесе. Благодаря ти! |
Re: Мастило
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.09.2011 @ 09:16:05
(Профил | Изпрати бележка) | Улучила си...:)
Малко хора ме усещат.
(Пък аз благодаря, че ми напомни за този автор :) |
]
Re: Мастило
от florans (florans_x@mail.bg) на 27.09.2011 @ 12:07:45
(Профил | Изпрати бележка) | Свободният ми избор е предречен...
Харесах творбата ти!
Поздрави! |
]
Re: Мастило
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 28.09.2011 @ 18:50:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Интересни образи и силно внушение... определено ми хареса! |
]
Re: Мастило
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.11.2011 @ 13:44:21
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти... Понякога само това помага, когато останалите терапии куцат
:) |
]
Re: Мастило
от teodor на 19.01.2012 @ 22:06:23
(Профил | Изпрати бележка) | | И все пак, усещането е за любовна лирика! :) |
]
]
Re: Мастило
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.01.2017 @ 12:22:03
(Профил | Изпрати бележка) | Любов, душа, свободен избор...
Все думи, дето ужким нещо значат,
а всъщност до затлачения извор,
клечим с подпухнали клепачи
и със надежда чакаме от небесата,
животът ни с магия да изправят,
но очертала пътя ни веднъж съдбата,
със нас не иска вече да се занимава :)))
Елси... |
Re: Мастило
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.02.2017 @ 19:28:56
(Профил | Изпрати бележка) | Дали изборът е един; и то предварително програмиран от страховете и слабостите, от цялата нервна плетеница между слепоочията ни (пълна със слепи петна)... Или пък наистина избираме абсолютно всичко едновременно, но можем да видим с един фрагмент внимание само един избор наведнъж...? Вече съвсем нищо не знам със сигурност; както май трябва да е... поначало.
(Елл... :)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
