Във нощта на голямото можене,
във която се случват магиите
и жените си спомнят за кожата,
а мъжете си мерят...ракиите.
Във нощта за разстрел на приятели -
оредели редиците лъсват
и жените припадат по лятото ,
а мъжете са есенно-късни.
Във нощта на китари изстинали,
песента е през облак далечна.
И жените са вече без минало,
а мъжете – без бъдеще вече...
Остани тази нощ до сърцето ми
- тази фигурка тъжна от восък.
Ще ти дам всички думи проклети.
Уморих се сама да ги нося...