Отивала си старата...
Е, прав й път!
По-бързо да си ходи,
ако може!
Дано със нея
тръгне и студът,
че въпреки
дебелата ми кожа,
до кости ме просмука
оня хлад,
всеки ден безмислостно
полъхвал...
Сама,
насред празнуващия град,
тази нощ
ще чакам влъхвите.