автор: valiordanov

Мириша на загнило и на старо.
Бълхи и кърлежи са мое ежедневие.
Една звезда си имам - силна вяра.
Престоя си отчитам за падение.

Не съм критичен, просто съм реален.
През този век от техника напреднал,
аз мрамори и камъни търкалям
и стискам зъби за да не побегна.

Езика не разбирам и не зная.
Мазолите обиват по ръцете.
И кучетата даже не ме лаят,
а нервите са корабни въжета.

Обноските са много принизени.
Жената е продукт и цел и средство.
Мълча и не изказвам лично мнение...
Заспя ли вечер, плувам в свойто детство.

И нежно ме прегръща красотата
от спомените детски съживена.
България чрез мене си поплака.
От мен не е обаче огорчена!


16 септември 2010 г.