автор: railleuse

Безшумно се изтривам от съня ти
Безшумно, неусетно… Забравимо
Не се припомням, ти не си припомняй…
Щом утре засънуваш, там ще липсва,
простряна, кожата ми на излъскания под
Ще се утайваш в унес непривичен –
ще пътуваш
към себе си, със себе си, но друг…
А всъщност непонятно – ще ти липсва
страха, че някой е пътувал в теб
Но няма да се губиш в Лабиринта!
Под пръстите ти ще приплъзва огледалото
Ще се докосват твои с твои, свойски :) пръсти
И може и дори да осезаят,
че отразяването в другост изкривява
и най оптично правия закон
(Но тази мисъл я сънуват по върха си пръстите)
А кожата ми няма да е там
Ще леденеят стъпалата ти
Не ще усетиш
В окото -
хладно, бистро и просторно
килим от женски кожи е напразен
щом впито е кристалчето от лед

Изтривам се безшумно от съня ти
Безумно ще ми е, но аз ще досънувам
Безумно е, че врастнах под леда
На теб…
Целувам те,
спокойна, лека нощ