бях далече от вечната тъга
когато я открих сред топлите дюни -
пясъчната лилия...
до нея чайка - смехулка
с шоколадово крило я загръща
светлината рови
уханието й изпива и
вдишва белота
няма крила...закотвена грудка
изправя райски цвят и
кънти в него стона
на дълбока подземна вода...
а аз съм...между тях и
мириса на неповторимост...