автор: nina_nina

Не ми откъсвай
без време думите,
не са узрели
за да ги преглътнеш.

Не ми овъглявай
пръстите,
нека падне само кожата
от допира до тебе
сгърчена безцветно.
Оковани
измамените дни,
помилвай ги,
не ми оставяй утре
в безнадеждност.
Не ме затваряй
в капсула мастило,
не ме изхвърляй.

Недей да търсиш
сълзите ми,
те са надолу
дълбоко,
поливат ми почвата
където расте сърцето,
те са невидимото
течно пространство,
където се разгръща
душата ми.

Ще си нарисувам
сълза,
сребристо бяла
на бузата
от срам,
че не ми е тъжно,
с катран
ще я очертая,
за да я видиш
и без очила.