Ще си дойда, мамо!
Ще бъде по разсъмване,
за да изпия онзи миг, за който,
жадувам в уморените безсъния
и с който съм жигосана до болка.
Онзи нулев миг!
Когато-
нощ от ден отлепват се... с глух грохот
и в тази разделителност потъвам
разчупена на хиляди парчета,
и се прераждам нова...
и силна за обичане...
Онзи нулев миг!
На всичко и на нищо...
Заспиващ край... събудено начало
и една гугутка във очакване
изплаква изгрева и замълчава,
а вятърът, пробуден пак от сбъдване
с листата в крушата се заиграва...
В онзи нулев миг,
точно по разсъмване
аз тихо ще посегна към вратата...
и преди да я докосна,
ще отвориш, мамо...
защото си ме чакала.