животът е асансьор патерностер
няма много време
строгост и самоограничения –
така се става недостъпен за злото
днес чух шум от криле на пеперуда
паднах от коня
и добавих в списъците
на нещата, които трябва да забравя:
къде е реликвариумът на любовта ми
на нещата, които още не разбирам:
при гадаене върху пепел от олтар
предполаганото винаги се оказва незадоволително
на нещата, над които трябва да помисля:
аскеза на любовта
нещата, които не мога:
всички възможни конюнкции и дизюнкции
на средства, които обезобразяват смисъла
нещата, които не искам:
да приема естетиката на боя
които не мога да забравя:
Итън е на десетина минути езда от двореца
които не познавам:
привилегията на покойниците “или добро, или нищо”.
предупреждавам се:
не разчитай на разум, няма
екзалтирано:
да видя лицето ти отвътре
до най-розовите връхчета на прецизността...
укорявам се:
пак ли?
noblesse oblige:
да бъдеш, а не да изглеждаш
ноктюрни задявки:
търся нощен четец
procul este, profani
трябва да запомня:
животът е хубав
Ръкопляскайте.