автор: geostal

В речника на чуждите думи алтруизъм означава: Готовност на личността да жертвува собствените си интереси за благото на другите; несебичност.”
В днешното егоистично време да се говори и пише за алтруизма, някои ще го определят като неуместно и излишно. Може и да са прави, но мисля, че няма да е вредно, по-често да се вглеждаме в историята и литературата, където примерите на просоциално и алтруистично поведение не са никак малко.
Разбира се, в човешката история примерите са много, но на първо място като пример за всички е саможертвата на Иисус Христос. Едни от най-тачените светци в християнството Свети Георги и Свети Димитър също загиват в името на вярата и за човешкото спасение.
„ По-добре беше слънцето да изгаснеше, отколкото да замлъкне Евтимиевият глас!”- казва Йоасааф Бдински. Патриарх Евтимий, когато вижда турските зверства, сам отива при султан Баязид и сам иска да бъде обезглавен, но ръката на палача се схващала според Григорий Цамблак.
Следващите думи трябва да ги знае всеки и особено днес онези, които се кълнат, че работят за народа и държавата: „Човече, трябва да работиш за народа си и всичко да жертвуваш.”Казал ги е човекът, който днес почитаме до обожествяване, който за всички нас е икона, пример за висша форма на алтруизъм. Ако все още някой не е разбрал за кого става реч, ще спомена още една негова мисъл:” Ако спечеля-печели цял народ, ако загубя-губя само себе си.” АПОСТОЛЪТ!
Интересно е, че днес някои твърде превратно разбират тази мисъл и техните уста тя вероятно звучи така: ако спечеля-печеля за себе си, ако загубя-губят другите. О, ВРЕМЕНА! О, НРАВИ!- вечната латинска сентенция ни кара някак гузно да поглеждаме портрета на Левски.
Идва ред на друг един герой, чиито идеи, макар и по-късно развити, кореспондират пряко с идеите на Левски. Главният двигател на ВМОРО, за когото Антон Страшимиров е казал, че е голямото и огнено сърце на организацията, а П. Яворов е написал романтичните стихове „ Ден денувам- кътища потайни, нощ нощувам-пътища незнайни;” и биография за видния революционер.
Мерсия Макдермот написа” Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев” Тя също сътвори и книгата”Апостолът на свободата”- за Левски. Времената са родили и своите герои.
Естествено не мога да спомена всички, но не мога да пропусна Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Георги Раковски и Георги Бенковски и неусетно стигнах до друг гений-поет и революционер-Христо Ботев, чиито стихотворения са пряк израз на духовните му въжделения, на неговата витална и алтруистична натура. Само бегъл поглед върху част от писмата му потвърждават твърденията ми:” Ако умра, то знай,че после отечеството си съм обичал най-много тебе,…”- заявява в последното си писмо до жена му.
Как ви се струват днес думите на Ботев в писмото му до Т. Пеев:” Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите;”
Попадам пак в същото писмо на следните мисли, които някак ме връщат в днешната реалност:”…Виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.” Но явно има много истина в премъдрости Соломонови, че няма нищо ново под слънцето.
В широкото и необятно литературно поле могат да се открият стотици примери на герои алтруисти. В „ До моето първо либе” героят заявява „ Сърце ми веч трепти –ще хвръкне,…”
Малкият Чавдар от стихотворението „Хайдути” е категоричен пред майка си:” При татка искам да ида, при татка в Стара планина;” Естествено, за да стане хайдутин като баща си.
Още по-категоричен в своята саможертва е героят от стихотворението „ На прощаване”-„ Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни”. И пак там „ Но стига ми тая награда –да каже нявга народът: умря, сиромах, за правда, за правда и за свобода…”

В „Моята молитва” поетичната мечта се превръща по-късно в действителност „ Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!”
И отново към последното писмо на Ботев от кораба „Радецки”:”… радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва” се сбъдва.”
Навлизайки в дебрите на литературата, не можем да подминем и речта на Странджата от повестта на Иван Вазов „Немили-недраги” Думите му са ярък пример на родолюбие и саможертва в името на другите.” Ние се жертваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България; ни повече, ни по-малко”, „ И ще умрем със слава и в борба,…”
Не мога да не спомена и масовият героизъм в одата „Опълченците на Шипка”, цитирайки само два стиха”…и фърлят се с песни в свирепата реч, като виждат харно, че умират веч…”
Алтруизъм откриваме в редица герои от романа „Под игото”-Огнянов, Соколов,Рада,Колчо, та дори и Мунчо, който накрая единствен се осмелява да ругае султана и бива обесен.
С по-различна тоналност звучат стиховете на Д. Дебелянов от стихотворението „Сиротна песен”, но са подчинени и те по свой начин на темата за алтруизма, защото чувствителната съвест на поета не му позволява да стои „на завет” и доброволно отива на фронта, където намира и смъртта си.” Ще си отида от света- тъй както съм дошъл, бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.”
Примерите могат да продължат и с героите на Хр.Смирненски.
В стихотворението „Юноша” младият човек в последното четиристишие е направил своя избор „ И тогава-залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора,- без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра.”
Още по-ярък, натуралистичен и ексресионистичен е тонът в поемата”Септември” на Гео Милев. Смелата гражданска позиция на поета, изразена чрез творбата, го нареждат в галерията творци алтруисти. Смъртта му е жестока, причинена от жестоки хора.
Някак естествено и неусетно стигнах и до Вапцаров с неговите „Моторни песни”, но не само с тях.Тъжно звучат стиховете от „Предсмъртно”, ако ги сравним с оптимистичния тон на стихотворението „Вяра”. Поетът обича живота, за него би направил всичко, но…ще каже накрая:” Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз. Какво тук значи някаква си личност!”
Интересна е времевата линия и връзка между Ботев, Яворов, Смирненски, Г.Милев и Вапцаров.
Темата за алтруизма в историята и литературата е безкрайна, но искам да завърша с един друг пример от литературата, където героят не е революционер, нито е идейно подкован, неговият алтруизъм е от друг тип.
Мнозина са чели разказа на Й. Йовков „Серафим”. Случката е на пръв поглед обикновена: героят е спестил пари за ново палто, но се случва така, че ги дава на непознатата Павлина, за да заведе болния си мъж на лекар. Когато учуденият механджия кръстник Еньо пита Серафим как така е дал пари на непознат човек, скромният и благ „ изпаднал германец” отговаря спокойно, че между него и Павлина има уговорка да му върне парите, когато БОГ даде и на нея.
В днешните времена има дефицит на Срафимовци и излишък на Еньовци. Днес егоизмът е победил алтруизма. Но за егоизма ще пиша някой друг път. Пък и аз като Алеко Константинов да кажа:” Сбогом, снизходителний читателю! Па прощавай, ако не ти е харесало.”
И ТАКА, АЛТРУИЗМЪТ НАИСТИНА НЕ Е ОТ ВЧЕРА!