автор: novakov

Ти каза "Обичам те", погледнах в очите ти-
нима бе възможно това ?
В мен да се влюби красиво момиче,
да шепне такива слова...
Очите ти казваха - "Вярвай, така е".
Повярвах разбира се, аз.
Там огънче мъничко, гледах играе,
нарастващо час подир час.

Настъпи момента, в който обаче
не можех да виждам очите.
Но ти продължи - "Обичам те" казваше,
по-леко минаваха дните...

... До днес - ти ми каза "Аз изтрезнях,
искам и ти да опиташ."
Добре, ще опитам, но все пак държа
да мога да видя очите.

Да видя дали и те ще ми кажат,
че огънче веч не гори,
и всичко, което след мен е останало,
е въгленче там, некво си...