Подари ми усмивка
която да скътам
в сърцето си,
не мъждукащата
Надежда
Че ще си същият,
Слънцето изгряващо
За мен,
макар ти да вярваш
Че залязва.
Ти знаеш ли че
Когато в очите ти
Смехът се стопява,
Нещо в душата ми
Умира,
само сянка в тях
се спотайва
поглед непознат.
Подай ми ръката си
В началото на
Пътя сме
И заедно ще
Го извървим,
Може би като
Бледо подобие на
Себе си,
Но аз съм с теб
До самият край.
Подари ми усмивка
Която да пазя в
Сърцето си,
Но от онези които
Като лъч огряваха
Деня ми,
Не велият опит
Да ме направиш
Щастлива,
А всъщност в теб
Бавно радостта .
Да загива.
Преди в живота ти
Любовта означаваше
Много,
Сега се страхувам
Да не е различно,
Усещам че съм
Твоето спасение
Не искам да те
Губя,
А ти готов ли си
Да се борим един
за друг