автор: mamcheto

Захлупих със шепи очите си,
с вериги заключих мечтите си,
в мазето натирих душата си,
уж, заради децата си!

Лъжа и измама.
Долна, ужасна.
Страхувам се да желая,
а подсмърчам нещастна.

Угасват звездите в очите ми,
горчиви се стичат сълзите ми.
Даже плача страхливо, прикрито
и сърцето ми скърца разбито.

В нескопосани рими опитвам да се измия,
вместо себе си пак да открия.
Дребна душица в мазето се свила.
Страхувам се. Трябва ми сила!

Сила глава да изправя,
сърцето си, счупеното, да поправя,
да кажа на всички, крещейки, на глас:
Такава съм и това искам аз!

Да съм влюбена, с дъжда да танцувам,
да мечтая, да летя, да лудувам ...
Но страхът ми каиша подръпна
и душата проплака, потръпна

и покорна в мазето се сви
от небето надълбоко се скри...
Попивам с салфетки сълзите си
и страхливо оплаквам мечтите си.