Рошав изгрев.
В клоните му Белота седи.
Виделини изрича.
Вибри-и-ра.
Ражда далнини.
Кърми ги с омара.
С птичи тембър
укротява
хелио- къдриците си.
Боровите губери разбрида.
Дърпа струните разляти
върху езерния гриф.
Плакне звук
в кристалите
на водните светулки.
Сбира в шепот
споделен тръстиките.
Свестява небесата.
Плиска ги
с криле- разсъници.
Въжета от фотони спуска.
И повдига с тях молитвите.
За да чуят
акапелата на гълъбите.
И ...полетят
към Острова
на позлатените маслини.