автор: joy_angels

...Защо тетрадката със стиховете взе
когато ти замина в Барселона?


Години минаха. Езика знаеш.
Четеш и Лорка, и Густаво Бекер*.
По Рамблата през уикенда се шляеш...
Приличаш на сеньор, а не на шмекер.

Напред животът ти изглежда ведър.
Красавици край теб въртят се само...
Гладувал си – днес можеш да си щедър –
усмихнати те чакат твойто “Вамос!"*

А после сватба. Някой ден
сеньората ще народи дечица.
Но те ще са на румбата във плен
и няма да играят ръченица.

И спомени ще тръгнат да пътуват –
искри през времена и полушария...
Ще бъдеш радостен дори да те напсуват...
на български... И някъде в България.

И малката тетрадка ще отвориш
със стиховете твои – спомен скъп
от друго време, но от твоя корен.
И ще заплачеш. За последен път.


* Испански поет
** Хайде!