автор: anelim68

Вървим прегърнати край тихото море,
под нас потъва пясъкът златист.
Да знаеш само как ми е добре,
когато съм със теб, далеч от поглед
чужд ш завистлив.
И в тихия безлюден плаж
сме само с тебе, двамата, сами.
Вълните в миг умират след лудешки бяг.
В далечината фар блести.

И нещо в мене в миг потрепва,
звезда далечна във небето изгоря.
Една любов навярно някъде изчезва,
едно сърце само остава във нощта.

Но аз съм с тебе, тук на този бряг.
И двамата обърнали сме поглед към морето.
За миг изчезва всичко в този свят,
за да останеш само ти в сърцето.

Притегляш ме, целувка нежна ти ми даваш
на нея ти отвръщам с тез слова:
"Обичм те! Недей да ме забравяш,
готава ще съм най- щастливата жена!"

Отново устните ни във едно са слети,
отново огънят в душите ни гори.
Сърцата ни в едно единствено са слети.
Отново във брега разбиват се вълни.