Видях очите ти
и днес не мога да се спра -
като моряк, невиждал дълго
роден бряг, търся
твоя поглед - нежно кадифе.
Гласа ти чух
и днес не мога да се спра -
като отшелник изнурен,
затворен в планината дива,
искам да прогониш тишината
със звънкия си смях прекрасен.
Прегърнах те веднъж
и днес не мога да се спра -
като премръзнал скитник
в зимна вечер търся
топлината твоя -жар искряща.
Целунах те веднъж
и днес не мога да се спра -
като пустинник жаден търся
устните ти - смокини сладки.
Видях те, чух те, прегърнах те
и те целунах -
не мога вече да се спра!