автор: Marta

В къщичка малка
вдън дъбова горичка,
живеела бабичка,
далече от всички.

Намахносана, фърцофльосана,
накъделина-донеделина,
запрестилчена, подбрадичена,
с очила на носа, ха!

Бабката си имала
папагал с качулка,
който се люлеел
в кръгла златна люлка.

Пъстроперест, ококорен,
накокошен, недоволен,
неразбран мърморан
със синджир на крака, аха!

Във случаен сив ден,
откопчал се съвсем
поразкършил крила,
тръснал жълта глава.

Накачулен, напъчен,
важен-важен, фърфъчен,
попервазил, попляскал,
и за сбогом изкряскал - кряя!

Отлетял, отлетял
папагал с папагал,
и оставил сама
бабка в тъмна гора.

Напрозорчена и стъжнена
напечалена-нажалена,
запрестилчена, подбрадичена,
и въздиша така - аааххххх!