автор: Hermione_Granger

Сериозността на Шарис


Аз съм Дженифър Евъри, момиче на 12 години. Най-добрите ми приятели са Патриша Хайсмит и Шарис Оувър.
Пат е момиче с много светла кестенява коса, лунички и дори когато е неспокойна или уплашена, изглежда безгрижна и има почти весело изражение.
Шарис, за разлика от Патриша, по-често сериозен, с русо кестенява коса и замислени, сериозни тъмно кафеви очи. С което много прилича на мен...
Моя милост е сериозно, много сериозно същество, с тъмно кестенява коса на по-светли кичури. По рождение. Има също като Шари имам големи замислени кафеви очи и сериозно изражение. С което съм...Е, да караме по-полека с обидите.
Но цялата работа започна с това че...абе нали ви казах че Шари си е малко замислен?! Е, явно за това са го избрали.

Беше вторник. Миналия ден бях на първата си тренировка по плуване. През голямото междучасие се обърнах към Патриша и й предадох бележка:

"Днес в три нали?"
"Да. Да предавам ли?"-беше отговорът. В смисъл "да вземем ли и Шарис?"
"Разбира се. И без противоречия!!!!" (Шарис и Пат малко не се харесват)
Обърнах се и я погледнах много значително. Тя ме гледа няколко минути мрачно след коета каза:
-Добре де, добре...- и се обърна към Шарис:
-Идваш! Ясно?
Шарис се усмихна тъжно. Такава му е усмивката, тъжна една такава. Това е защото е много замислен.

Три часа по късно на басейна Докато Пат плуваше и ни разсмиваше със Шарис, той пак се замисли.
-Какво? Шари? Ей, момче добре ли си?-попитах го.
-Да, ноооо... нищо, нищо, няма значение.
-Айде,бе. да не кажеш че не познаваме тази физиономия.
Беше Патриша, която беше излязла от басейна. Изкара ни ангелите и на мен, и на Шарис.
-Ама вий, млади влюбени, какво? Тука басейн ли ви е или гукалня?! Айде бързо, пари съм плащала!
И като ни хвана със Шарис ни повлече към басейна. Ние скочихме след нея.

Та със това започна всичко... Със това същество Шарис. Със Избрания.

Избрания и ние

Сряда. Сутринта в Големия стол на "Харисърд".
-Момичета? Трябва да викажа нещо.-посрещна ни Шарис.
-ОООООО, голямата тройка, как сте?- почнаха да ни се подиграват от другите домове. За наше щастие момчета и момичета от нашия дом са готови винаги да ни защитават.
Сега например Ема Лорет изкрещя:
-Вие едни такива си нямате така че млъъъъък!!!!!!
Онея веднага се отвориха:
-Какво??? Е, поне с това можем да се хвалим:нямаме шведски тройки!-И се запревиваха от смях(това бяха думи на Кароля Скуул и Ферк Лок от 5-г,Лоулей).

Шарис почервеня от гняв. Двете с Патриша го хванахме Шарис отзад за униформата, тъй като бе тръгнал към Скуул и Лок.

-Разумно, Евъри.-чух мазен глас до мен.
Едно момче на горе-долу моите години, седеше на по-следващата маса. Имаше гнусен изглед, блестящи черни очи, черна, сресана на прав път и пригладена коса,
синята му вратовръзка беше разхлабена до развързване и можех да го взема за красив що годе ако не беше мазната коса, мазния глас и...ако не беше от Лоулей.
В нашето у-ще има 3 дома: Гофриджър, Лоулей и Рампсън.
Със Рампсън поддържаме що-годе добри отношения, обаче що се отнася до Лоулей...ПЪКЛЕН АД!!! Надли има по-голяма война от Гофриджър(аз, Пат и Шари сме от него) и Лоулей.

-Кой е то...-започна Пат но спря.-Тиии!
-Какво...-обърна се и Шарис.

В този миг звънеца би и се разотидохме по домовете с последни гневни погледи.

През часа Пат ми прати бележка: "Не мога да повярвам!!!"
Аз:"Кой беше тоя?"
Пат: "Еан Колис"
Аз: "Моля? Що за име?!"
Пат: Не е толкова до името, колкото до човека. Той...е от миналото ми у-ще!

Патриша се премести тук, в "Харисърд" от "Гоуфърд". Казват че там е пълно със скапаняци, та ето основателна причина "г-ца Хайсмит да се присъедини към нашия дом и да се нядяваме че ще е достойна за него" както каза нашата ръководителка на дома ни, младата, едва 20 годишна, г-ца Лимпсън. Тя ни е още и у-ка по литература.

Аз: По-Късно. !!!...!!!(т.е. г-ца Лимпсън ни гледа)
Пат: !Ч!!!(т.е. днес 3:00 на басейна)


На басейна:
-Ей, Шари, какво щеше да ни казваш днес?-попитах.
-ААА, да наистина.-каза и Пат и като се намести наостри уши.
-Ахххх-въздъхнах-пак някоя мъдрост ли?
-Не-рече Шари и притаихна глас-Аз съм...
В края на историята двете с Патриша седяхма с отворени усти и не смеехме да вярваме.
Оказа се че дълбоко в океана имало подводен дворец, че Шарис е избран за принц на този подводен дворец, че аз, Патриша и още няколко момичета със имена Флора, Блуум, Муза и Лорет имаме някакви мистериозни сили, които не можем да владеем и затова учим в подводно у-ще наре4ено..."Джеша Равом Зарет" наре4ено на нас и на създателката си.
Моята сила е фауна.

На Патриша силата е Вода.
На Флора е флора.
На тази Вуум е Драконския огън, тоест огън който е толкова...ммм...агресивен, горд и величествен.
На Муза, то си личи, Мелодия, Звук,МУЗика.
А Лорет събира тези сили в предмет, наречен Сферата, и я предава на Шарис.

Колкото до как ще ходим до пдокеанското у-ще...Шарис ни каза че щом се съберем всички момичета(нарече ни Сирени), съсредоточим силите си в една Сила, в едно Добро, ще можем да спрем Времето и да се магипортираме до у-щето.
-Другото ще го разберете после-каза Шарис.-За сега ви казах твърде много!
-А кога ще се срещнем с тези Лорет и т.н.?-попита Пат
-Вие ще ги разберете-ре4е тайнствено Шарис.- Ще по4уствате кои са. Ще се привле4ете.

2 месеца по-късно. В на4алото на 4аса по литература.

Г-ца Лимпсън:-Мили ми у4еници...Днес посрещаме 4 нови у-чки: г-ца Лорет Атар,
г-ца Муза Диял, г-ца Флора Омнез и г-ца Блуум Нъго. Да се надяваме 4е ще са достойни да бъдат с нас!

Нужни ли е да обяснявам повече? ;)

Блуум имаше огненочервена дълга до кръста коса, весели тъмнокафеви очи, а на всичко което носеше:раница, дрехи и малка чантичка, пишеше "Уинкс клуб". Флора имаше малко по-тъмно лице, сякаш със страхотен тен, но си личеше че й е по рождение и наследствено. Великолепната й тъмноруса коса, предизвика завистлив блясък във очите на съучени4ките ни, колкото до тайнствената й усмивка, тя беше възхитителна. С две думи Флора най ми хареса.
Муза имаше направо суперска тъмно лилава коса, което я правеше неузнаваема. Тялото й имаше спортно-елегантна фигура, сякаш е танцувала години без да спира и като нищо задминаваше Ема Лорет, която непрекъснато се фръцкаше, 4е танцува Бог знае колко добре, но ина4е си беше добро моми4е. Музините очи бяха адски весели, тъмно зелени, а тя самата непрекъснато се усмихваше със искрена веселяшка усмивка. Колкото до последната, Лорет тя беше много красива. Правата й светло руса коса се спускаше по рамената й като завършваше с прелестни букли. Светналото и бяло лице издаваше щастие, но и предупреждение: Не съм от лесните, така да знаеш!
Имаше нормално тяло, като Блуум, а не изящно като Флора и Муза. Едва ли много момчета са й устоявали.

И тъй, новите ученички заеха местата си: Флора седна до мен("Супер! На колко си между другото?"), Муза седна до Пат(която веднага я заговори), а Лорет и Блуум седнаха на последния 4ин на средната редица. Часът продължи.

----------------------------
От Хърмаяни Грейнджър: Друг път ще продължа!!! Обещавам!!!