автор: dona

(да чакаш минзухари през октомври
си е повече от глупаво)


надлъга ме слънцето с тази китна премяна
като шалвари на млада циганка
спусна се в ниското заслепи ми очите
разсея ми мислите

и по далеч от носа си не виждам
а миглите ми са като решетки
забраняващи далечното

ронливо облаче катери планината
докато паля свещичка с аромат на вишна
и люлея търпението си
в наднормените граници на адреналина

счупен елемент съм от твоята въртележка