автор: Agaq

Сбуждам за сбъдване
разнищените ти сънища.
Миришеш на секс,
фантазиите орисници са.
Луната разголила рамене се облизва,
от парфюма й лъха еротика,
свежест.
Протягам по котешки извивките си,
кръвта ми е струна - разлива се в тактове.
Гледам в очите ти жадно -
хищник съм, търсещ противник
за битка.
По оголената ти твърдост
отърквам бедрата си,
олюлявам гърдите и те докосвам
с върха на зърната.
Дъхът ми е ягодов
и черешката ти харесва,
дълбаеш със стонове
място в сърцето ми
(за оставане и още нещо).
Леко груб си,
нямаш търпение
да налюбиш стоте скрити в мене.
Ръцете ти ме насочват -
всички пътища водят до него -
царят на Картагена.
Нахапвам предишните ти любови,
около врата, ушите, гърдите, надолу,
драскам името си със нокти
и мъркам да го запомниш.
Не помня след...
Някъде ме отнесе,
на място, където...
бих се върнала винаги.
Утрото ми намига - на тръгване,
но ти знаеш - нощем мога да идвам...
Оставих бележка:
"Не ми се обаждай!
Ще дойда отново по пълнолуние.
Чакай ме."